Дойде 31 май - последният учебен ден. Ваня се сбогува със съучениците си.

- Довиждане, довиждане, приятели мои..! - викаше тя - Не ме забравяйте през лятото!

Но никой не я чу. Всички се бяха втурнали нетърпеливо към детските площадки в радостно очакване на веселите игри. Ваня се почувства тъжна и самотна. Дори забрави радостта от отличните оценки в бележника. Как щеше да прекара лятото без приятели?...

Наведе тъжно глава и се запъти към библиотеката. Дълго оглежда рафтовете с книжки. Избра си "Български народни приказки".

Отиде в парка. Отвори книжката и се зачете.

"Стой! Какво правиш? - извикал уплашен човекът. - Защо ме душиш?..." По-долу прочете поговорка: "Змията чака човека да се напие и тогава си пуска отровата."

- Ех, това не го знаех! - зачуди се Ваня.

Неусетно стигна до последната страница. Не помнеше колко време беше чела, но тъгата и чувството за самота си бяха отишли.

- Интересно... приятелите вече не ми липсват толкова! Колко бързо забравих за тях, а винаги ще помня книжката и колко беше поучителна за мен. Благодаря ти, мила дружке!

И малкото момиче грабна книжката и хукна отново към библиотеката. Беше открило нови приятели. И не само за месец или година, а за цял живот!...