1. Някога, някога в стария град,

там, дето вятър ечи под скалите планински,

раснал във робство възторжен и млад,

жаден за знания нови - Иван Селимински.

Бродил години немил и недраг,

ала тъгувал за Сливен под свода чужбински.

Искал на своите в робския мрак

с ум и сърце да помогне  Иван Селимински.

  Припев:

 Училище вековно, на мъдростта си храм,

2. Лекар и учен бил той, философ,

но не забравил за миг своя корен същински.

Нека, потомци, да помним с любов

Първоучителя - доктор Иван Селимински!

Припев:

Училище вековно, на мъдростта си храм,