Сутринта отварям очи и виждам, че гората е в снежна премяна.

Снегът е чист  като бял памук, покриващ цялата земя. От открехнатия прозорец лъха студен зимен вятър. В гората всяко дърво има снежен, пухкав бял кожух. Ах, колко е красиво! Толкова е ясно, че се вижда как децата играят на една поляна в снега. Спускат се с шейните си, мерят се със снежни топки. Приличат на пеперуди, танцуващи сред снега. Във въздуха ехти детски смях. Небето е светло, ясно и чисто като младата и невинна любов на влюбените!

В мен се пробужда чувство на радост и възхищение към природата. Не ми се иска да затварям очи!