Сигурно сте чували поговорки и мъдри сентенции за смеха. За него казват, че лекува.
Казват, че който се смее зло не мисли...или пък това се отнасяше за пеенето? Както и да е...Експерти съветват да запълваме свободното си време с големи порции смях. Те препоръчват да гледаме весели филми, да четем хумор и да се срещаме с ведри хора.
Вслушвайки се в предписанията на мъдрите, ние потърсихме някои смешки, които да поразсмеят и вас.
Не беше толкова трудно намирането им, понеже както знаем, ние българите обичаме смеха, шегите, вицовете и номерата.
Наши са литературните герои Хитър Петър (макар че някои в Македония се опитват да сложат ръка на него и да го обявят за македонец) и Бай Ганьо. В България живеят и габровците, известни със своите зевзешки номера и анекдоти. С една дума в нашата страна смешните истории и случки с лопата да ги ринеш. Има обаче едно място, където такива бисери могат да бъдат открити под път и над път. Става дума за учебното заведение. Без значение дали е училище или университет, дали става дума за реплики на преподаватели и учители, или пък мъдри слова на ученици, то голяма част от това, което се случва и казва там, може да те накара да се хванеш за корема. Пак припомняме, трудното не беше да открием подобни бисери, а да подберем няколко.
Така че заемете удобно места, не много нависоко, за да не паднете отвисоко, и се посмейте на воля. А знае ли се, някой може да познае свое изречение и мисъл...
Голяма част от смехoриите са свързани с вдигането на ученик за изпитване. В тази си задача учителите често прибягват до оригинални похвати като онзи преподавател, който подканил учащия се да заеме мястото си до дъската с думите: “Иване, скоро не съм те виждал как изглеждаш на фона на дъската.” Историята за съжаление не разказва как е изглеждал Иван и колко е получил за този си изглед.
Не са малко комичните моменти и в часовете по литература и история.
Ученически бисери са следните изрази: “Алеко чул приближаващия се водопад”. (Интересно с каква ли скорост се е движил водопадът.) и “Дон Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.” (Според този ученик явно средната възраст започва след навършване на 60 години.)
Исторически привкус са “сентенциите”, описани от някой незнаен български войн, пардон ученик, свързани с един възлов момент от българската история, а именно подготовката на Априлското въстание.Според него “Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия...“ Можем само да се радваме, че някой не е дръпнал клечка кибрит, че е щяло да стане голям пожар.
Друг не по-малко ученолюбив негов събрат описва събитията около Хвърковатата чета на Бенковски със следното изречение, изпълнено с патос: “И Райна Кабаиванска развяла знамето... “ Тук е добре да се припомни, че Райна Кабаиванска е известна българска оперна певица, а знаменоската на четата е била наричана Райна Княгиня.
Не по-малко комични ситуации има в часовете по физическо. Посмейте се заедно със свидетелите на култовата фраза на учител по този предмет в училище, пожелало да остане анонимно. В началото на часа въпросният преподавател извикал към неукротилата се тълпа от ученици: “Стройте се от мен до другото дърво“. Дали са успели да го направят или не са имали сили, не се знае.
Колкото и претенции да може да има някой към учителите, ние си знаем, че и учениците не са "света вода ненапита". Често се случва отношенията между едните и другите да ескалират и да се стигне до заплахи, забележки и наказания. Ето няколко реплики, изказани с по-висок тон.
Учител по история укротил неслушащия ученик, наказвайки го със следната театрална задача: “Иди в ъгъла и изобрази пребита кокошка, която се мъчи да се закрепи на перваз.“
Друг ученик явно се е изявявал като същински Наполеон, вършещ две несъвместими дейности, защотото е получил следната забележка в бележника си: "Спи в час и гледа през прозореца".
За днес ще завършим с обещанието на друг незнаен учител към своите ученици. В края на часа той им обещал: “Утре ще ви довърша.”
Това ще бъде и нашето обещание. Очаквайте и утре нова порция ученико-учителско-преподавателско-студентски бисери. |