Кожата на язовеца не е плътно прилепнала до тялото, а е прикрепена за него само на няколко места. Затова тялото стои в кожата си като в торба. Това много спомага на язовеца. Ако бъде уловен от неприятеля си, той може да се извива на разни страни и да го ухапе.

Язовецът живее в гъстите гористи и скалисти места, там където почвата позволява да рови дупките си, изложени винаги на слънчеви места. За жилище той изравя в земята просторни и дълбоки ходове с по няколко, понякога до 8 отвора (дупки). Главната част на жилището му е котловидна, с няколко хода. Тази част е постлана с мека покривка и е толкова голяма, че в нея свободно се помества язовецът заедно с малките си. Многото ходове в жилището служат на язовеца за укриване през време на опасност.

Язовецът е нощно животно и прекарва по-голямата част от живота си в жилището, което държи много чисто. Той излиза от него само късно вечер и се връща призори. Денем излиза в редки случаи — ако обитава глухи и безлюдни места. Язовецът не излиза веднага от дупката си, както правят всички други животни, а само подава главата си, оглежда всичко наоколо и след като се убеди, че навън няма никаква опасност, излиза, но пак се оглежда, души наоколо и тогава бързо се отдалечава с лек тръс. Може да бяга твърде бързо. При обикновен ход движенията му са бавни и си влачи краката. Възрастните излизат поединично от дупката си, а малките — вкупом.

Язовецът употребява смесена храна: раци, дребни бозайници, особено зайчета, птици и яйцата им, жаби, насекоми, червеи, а също и растителна храна — корени, желъди, разни плодове и др. Понякога прави пакости из градините и лозята, като яде грозде, моркови, цвекло. Язовецът не може да бъде причислен към вредните горски животни. Той е полезен за горите, защото изтребва плъховете, мишките и разните вредни насекоми по ниските дървета, които може да достигне. Освен това с острите си нокти той рови пъновете и трупите и изважда от тях всички вредни за дървото насекоми. Особено много той унищожава майския бръмбар — голямо негово лакомство.

Доскоро смятаха, че язовецът е вредно животно за горите, защото обхожда местата, където е засявано семе. От изследванията обаче се доказа, че той не унищожава нито едно от засетите семена, а търси и яде вредните личинки на насекомите, които се срещат по тези места заради семената. Само в Азия е установено, че язовецът е вредно животно. Там той напада телетата, овцете и други домашни животни.

Като наближи зимата, язовецът се приготвя за зимен сън. Предварително постила жилището си и си приготвя малък запас храна. Когато настъпят студовете, той се скрива в жилището си и запушва всички входове. Там стои от ноември до края на март. Отначало яде от приготвената храна, като повечето прекарва в дрямка, но после постепенно изпада в по-дълбок сън, докато заспи съвсем, и се събужда чак пролетта. Напролет язовецът излиза от жилището си съвсем изнемощял, олюлява се и се търкаля по земята, докато се съвземе, а след това тръгва за вода и храна.

Женската на язовеца ражда през месец март от 3 до 5 малки, които отначало са слепи и проглеждат на десетия ден. След откърмянето им те не почват веднага да си търсят храна, а майката им донася животинска и растителна храна в жилището. Ходят с майка си заедно чак до есента и тогава се отделят, за да заживеят в своите нови дупки. В много редки случаи младите остават при родителите си още една година, но си изравят странично, също така котловидно легло.

Язовецът се брани много добре. Ако го нападнат, той ляга по гърба си, хапе и с големите нокти на яките си предни крака разрязва като с нощ гърлото на противника си. 

Старите язовци не могат да се опитомяват и приобщават към човека, защото са много лениви, недоверчиви и злонравни. Тогава те излизат само нощем от скривалището си, често тракат злобно със зъби и хапят всекиго, който се приближи до тях. Наблюдателят Ленц пише, че неговият язовец, който не можел да свикне със стопанина си, предпочитал змиите пред всяка друга храна, която му давал.

Когато е млад, язовецът лесно се поддава на опитомяване, особено ако се храни изключително с растителна храна. Той толкова се привързва към стопанина си, че даже върви след него и ако го оставят да излезе навън, веднага се връща в клетката си, щом го извикат.

Язовецът живее средно около 12 години. Достига на дължина до 75 см без опашката, която е около 18 см. Височината му е около 30 см, а тежината — до 20 кг. Избиват го заради месото и кожата му, които се ценят много. Неговото месо се смята за по-вкусно от свинското. Маста му се яде, намазана на хляб, като много изискано ядене, използува се и за лекарство, а навсякъде — за осветление. От козината му се приготвят четки, а от кожата му, която не пропуска влага, се приготвят особени обвивки за предмети, които много лесно се повреждат от влагата при пренасянето им по море.

В Европа язовецът е доста намалял. Среща се сравнително малко в горите с изключение на най-северните части на Скандинавия, където изобщо го няма. Затова в много страни той е под закрила и избиването му е позволено от септември до декември. И въпреки това годишно на пазарите се изнасят много хиляди кожи от язовец. У нас избиването му е разрешено през цялата година. Годишно се избиват около 2000 язовеца.

Освен из горите на Странджа у нас язовецът се среща из гористите места и по другите области на страната.