Часовите зони разделят Земното кълбо на 24 меридиана, какъвто е и броят на часовете в денонощието. Това е направено по предложение на канадския железопътен инженер Сандфорд Флеминг през 1870 г. Часовете започват да се броят от Гринуич в Лондон, където се намира Кралската обсерватория и меридианът, минаващ през тази обсерватория е приет за нулев през 1844 г. на Международен конгрес във Вашингтон. Следващата часовата зона на изток от Гринуич е с един час напред, а на запад съответно с един час назад. Така, когато се движите на изток, премествате часовника си с един час напред за всяка часова зона, през която преминавате, а когато се движите на запад, връщате времето с един час назад за всяка зона.

Часовите зони не винаги минават точно по съответния меридиан. Понякога те минават през определени градове и области, и точното им спазване би довело до голямо объркване - например в два различни квартала на един и същи град да има различно време. Затова някои меридиани "заобикалят" дадени области, даже държави. По тази причина, там където е възможно, часовият меридиан преминава по държавната граница. Например, западните части на Франция са с един час по-напред от източните части на Англия, макар че тези от Англия са разположени по-източно.