История на тениса

Тенисът (или Тенис на корт) е спорт, който се е играе от 2-ма или 4-ма души на открит или закрит терен. За баща на модерният тенис се смята англичанинът Уолтър Уингфилд, който изобретил този спорт по време на градинско парти в Уелс през 1873.

Първоначално тенисът се е играл на корт от трева, но днес почти всички големи турнири се провеждат на универсална твърда настилка с изключение на Уимбълдън (трева) и Ролан Гарос (глина). Играчите използват нешита топка, едва с мелиметри по-малка от топката за бейзбол, и тенис ракети със средна дължина около 70 см, макар че в последно време се използват все по-дълги ракети. Топката се бие диагонално през мрежата (висока 91 см в средата и 110 в двата края), разположена в средата на игралното поле, така че да се удари един път в настилката - след това противниковият играч трябва да отвърне на удара. Всеки 4 точки означават един спечелен гейм, като се отбелязват съответно с 15, 30, 40 и гейм. ако играчите стигнат до резултат 40-40, се играе до 2 точки разлика. Първият играч, който спечели 6 гейма, печели сет, стига противникът му да има 4 или по-малко спечелени гейма. Ако това не е така, се играе до разлика от 2 гейма. В повечето турнирни мачове се играе до 2 от 3 сета, но е възможно схемата да бъде променена до 3 от 5.

Днес тенисът е отново Олимпийски спорт и се играе от всички прослойки на обществото, от всички възрасти и в много страни по целия свят. От 1890г. правилата на играта са останали почти напълно непроменени. Заедно с милионите играчи, милиони следят тениса като зрелищен спорт.

Уимбълдън

Това е най-романтичният и интересен тенис турнир от Големия Шлем, който през последните сто години се превърна и в най-мащабния, авторитетен и труден за печелене. Голямата тенис машина Иван Лендъл веднъж сподели (след поредния си провал на “Ол Инглънд Клъб”), че “Тревата не е за тенис, а за кравите, които я ядат”. Тази реплика стана известна сред останалите тенисисти, които и до днес играят страхотни мачове на клей и твърди кортове, а се провалят с гръм и трясък на тревата в Англия (Марат Сафин и Марио Анчич например).
Но колкото и трудно да е да се играе на тревните кортове в Англия всички тенисисти имат голямо желание да бъдат част от голямата магия на “Ол Инглънд Клъб” и “Крокит Клъб” през последните седмици на юни.
И наистина Уимбълдън не е само британско господство, дъжд, ягоди и сметана. Това е и най-старият професионален тенис турнир и най-големия от поредицата “Голям шлем”, който се играе на открито. И за всички фенове и играчи, които са влюбени в тениса няма по-богат, като история, турнир от Уимбълдън.
Уимелдон, Уилмелдун или Уаймбайдлон, както е известно селището през средните векове, става през 1869 мястото, където “Ол Инглънд Крокит Клъб” наема няколко акра земеделска земя на Уорпъл Уей. В началото на земята са построени 12 игрища за крокет. Но дори през тези далечни години популярността на крокета значително намалява и е обезсмисляло големите такси, които клуба плащал за наем на земята.
А тенисът по английските земи има наченки от доста време преди това. В началото на XVI-ти век крал Хенри VIII има слуга, който хвърлял топката на високо, защото той самият бил много дебел и не можел да го прави. За “Хемптън Корт”, например, има данни, че хората са плащали вход от 5 шилинга (45 цента днес), за да видят “този който обслужвал за краля в Тенс”. От тук произлиза и думата “сервиз”, като термин за пускане на топката в игра (на английски “serve” означава “служа”).
Около 1875 година, желанието на ръководителите на “Ол Инглънд Крокит Клъб” да отворят тенис корт става реалност. Спортът веднага придобива необикновена популярност. Няколко години по-късно клубът се прекръства на “Лаун Тенис Клъб”. Но за да успеят да плащат наема на земите, от клуба е трябвало да измислят нещо за да имат по-големи печалби. За това след няколко години идва идеята за турнир, като всички участници са били привличани чрез обяви в местния вестник. Наградата била трофей, струващ 25-гвиней (остаряла парична единица, която се равнявала на 21 шилинга). Първата такава награда е спечелена от Спенсър Кор, който побеждава с 3:0 сета (6-1; 6-2; 6-4) Уилям Маршал през 1877 година. Клубът също припечелва добре, като слага такса вход от един шилинг на всички 200 зрители. Припечеленото е вложено за да се направи козметичен ремонт на корта и все пак остава част от парите. По този начин се ражда Уимбълдън, който е почетен със званието “Национален турнир”.
През 1879 година към тенис турнира се прибавя и състезанието при мъжете на двойки. Пет години по-късно и жените вече имат право да се състезават в турнира, а през малко преди Първата Световна Война се прибавя и състезанието при женските двойки и смесените двойки.
През 1922 година клубът отново променя името си и се ражда “Ол Инглънд Лаун Клъб”. По същото време този клуб мести седалището си на “Чърч Роуд”, където се помещава и до днес. Там се построява и 14 000 стадион, който през години успява да привлече над 200 000 зрители, въпреки че Англия е на върха на ширещата се тогава по целия свят финансова депресия.
За да се отпразнува новия стадион, турнирът е открит от кралицата на Англия, като това е прецедент в състезанието, но става задължително за следващите години.
Интересно е, че до 1959 Уимбълдън не допуска да се състезават професионални тенисисти. След това, с цел да се разшири обсега на турнирът се премахва забраната и в турнира участват и професионални тенис играчи.
Уимбълдън е спрян през годините от 1940 до 1946 заради опустошителните последици от Втората Световна Война. Това са и единствените години, в които турнира не се провежда. Може би турнирът щеше да се провежда, но една германска бомба разрушава 1200 места от централния корт през 1940 година. До 1949 година, обаче, кортът е поправен, благодарение на дълбоките джобове на играчи и фенове. От тогава флага на Уимбълдън гордо се развява всяка година без прекъсване.

Известни тенисисти

Пийт Сампрас

Кратка визитка: Пийт Сампрас е роден на 12 август 1971 г. във Вашингтон. Започва да играе тенис от 7-годишен. Спечелил е 64 титли в професионалната верига на АТП и 14 турнира от "Големия шлем"(рекорд). Със 7-те си купи от Уимбълдън дели рекорда с Уилям Реншоу(Анг). Сампрас е петкратен шампион от US Open и двукратен от откритото първенство на Австралия. В кариерата си е спечелил 43 280 489 долара от наградни фондове. Номер 1 в Света 286 седмици,6 сезона поред завършва начело в ранглистата. Както в много други спортове, така и в тениса се организират анкети. Трудно се сравняват спортисти от различни епохи. Всеки е велик за своето време. Има обаче и обективни показатели, факти, които безспорно изхвърлят на върха този, който е спечелил най-много титли, който е победил в най-големите турнири. Абсолютният рекордьор по спечелени турнири от Големия шлем (а това са признатите от всички най-престижни, най-качествени като участие и най-трудни) е Пийт Сампрас. Американецът има общо 14 титли от Откритите първенства на Австралия, Великобритания и САЩ. Не успя да грабне единствено титлата на "Ролан Гарос". С почти перфектната за своето време игра, без да е атрактивен на корта като някои свои колеги, Сампрас завладя сърцата на любители и специалисти. Не само с безбройните си победи, а и с интелигентната си, красива, мощна, но и достатъчно технична игра. Силата му бе най-вече на бързите настилки. Това, което демонстрира на централния корт на "Уимбълдън" цяло десетилетие, 7-те титли от най-стария и престижен турнир в света го направиха идол на цяло поколение тенисисти. Фред Пери спечели 3 последователни победи на "Уимбълдън" (1934-1936). После дойде ерата на дългокосия швед Бьорн Борг с 5 последователни титли (1976-1980). Епохата на Сампрас е най-дълга. Пълната доминация на "Уимбълдън" обезкуражи целия мъжки тенис елит. Никой не можеше да се класира по-напред от второто място. Първото бе предопределено за Краля на тревата. Сампрас дебютира на свещената трева през 1989 г. със загуба в I кръг от Тод Уудбридж. През 1990 г. отново отпадна още в I кръг, но веднага след това, едва на 19 години и 28 дни (рекорд), стана шампион на Откритото първенство на САЩ, като впечатлява с изключително ефективния си сервис. През 1991 г. загуби във II кръг, но през 1992 г. вече е полуфиналист (загуба от Горан Иванишевич). През 1993 г., по пътя към първата си титла на "Уимбълдън", отстрани в драматичен петсетов мач на четвъртфинала шампиона Агаси, след това на полуфинала трикратния победител Борис Бекер и на финала - Джим Къриър. Нова титла от Откритото на САЩ през същата 1993 г. и първа титла от Австралия в началото на 1994 г. - т.е. три последователни победи в турнирите от Големия шлем! За втория триумф на "Уимбълдън" през 1994 г. си отмъсти на Иванишевич със 7:6, 7:6, 6:0. През 1995 г. пътят му към третата титла на "Уимбълдън" отново мина през мач с хърватската "томахавка" (полуфинал) и финал срещу Бекер. През същата 1995 г. спечели трета титла и в Ню Йорк. През 1996 г. очакваният пореден триумф на Сампрас е прекъснат от Рихард Крайчек. На четвъртфиналите холандецът спря серията от 25 последователни победи на американеца на "Уимбълдън". Последва ново четиригодишно абсолютно превъзходство. Пит изравни рекорда от 7 титли на Уилям Реншоу. С последната си титла в Ню Йорк през 2002 г. Сампрас направи общо 14 победи в турнирите от Големия шлем - рекорд, който съвсем доскоро се смяташе за недостижим, извънземен. Американецът спечели 5 пъти в Ню Йорк и 2 пъти в Мелбърн. За първи път Сампрас оглави световната ранглиста на 12 април 1993 г. и завърши годината като №1. Общо 6 поредни години (1993-1998) е №1 в годишната ранглиста, с което подобри рекорда на Джими Конърс 1974-78. Това феноменално постижение е не по-малко стойностно от 14-те титли в Големия шлем. Години наред Сампрас доминираше навсякъде другаде освен на "Ролан Гарос". На землените настилки във френската столица той игра три пъти последователни 1/4-финала (1992, 1993 и 1994 г.), за да стигне върха си - 1/2-финал през 1996 г., когато загуби от бъдещия шампион Евгени Кафелников. Сампрас завърши кариерата си, без да спечели в Париж, така както Лендъл не успя на "Уимбълдън". Навиците от обучението в детска възраст се оказаха непреодолими. Дългите разигравания и изтощителни двубои не бяха за него. Може би и липсата на малко по-мощен лифтиран бекхенд изигра ролята си, за да не стане Пийт пълновластен господар на всички видове настилки. От общо 64-те си турнирни победи (преди него са само Конърс - 109, Лендъл - 94 и Джон Макенроу - 77), освен 14-те в Големия шлем, Сампрас извоюва и 11 много престижни в серията "Мастърс". Там рекордьор със 17 е Андре Агаси. Пет пъти в дългата си кариера Сампрас печели и заключителния турнир "Мастърс" на най-добрите тенисисти за годината - 1991, 94, 96, 97 и 99 г. Имаше почти идеални физически данни - 185 см и 79 кг. Скромен, усърден в тренировките, до 1987 г. Пийт е играл бекхенд с две ръце. Продукт е на прочутата тенис академия на Ник Болетиери. Дарил е над 300 000 долара за болни деца (на всеки свой ас е отделял 100 долара). Участвал е в различни благотворителни фондации, като за 3 години събира над 1 млн. долара. През 1997 г. е обявен за спортист на годината в САЩ (първият тенисист, отличен с тази награда). По случай 25-годишнината от основаването на АТР е обявен за тенисист №1 на последния четвърт век. Когато през 2000 година печели рекордната 13-а титла от шлема, е обявен за най-великия на всички времена в тениса и е спортист №1 в света според много агенции. Жени се за актрисата Бриджит Уилсън през септември 2000 г. Когато Агаси се ожени за Щефи Граф, букмейкърските къщи измислиха залагания кога децата на Пийт и Андре ще играят финал на "Уимбълдън" и кой ще победи. След смъртта на Тим Гъликсън временно треньор на Сампрас е Пол Анакон (сега треньор на Тим Хенмън). След това Пийт работи с брата близнак Том Гъликсън, който е свързан с един от най-големите успехи на българския тенис. Единствената титла от турнирите на Големия шлем за България е извоювана през 1984 г. от Мануела Малеева на смесени двойки на Откритото първенство на САЩ в партньорство точно с Том Гъликсън. До края на професионалната си кариера Пийт Сампрас твърдеше: "Да играеш "сервис-воле", е най-добрата тактика за всякакъв вид настилки." Много трудно е да се опише всичко, което правеше впечатление в играта на Сампрас. Най-важните неща, които го отличаваха от другите, са следните: 1. Съвършен сервис - силен, вариативен, ефективен. За Джон Макенроу това е идеалният сервис в историята на тениса. 2. Отличен форхенд, смятан за може би най-добрия в света по това време. 3. Математик на корта - във всеки момент бе наясно къде трябва да прати топката, за да бъде минимално затруднен при ответен удар. 4. Отлична физика - до края на мачовете поддържаше силата на сервиса и другите си печеливши удари. 5. Без видимо слабо място, като изключим малко по-слабия лифтиран бекхенд. 6. Победи на всички видове настилки (включително и клей), макар че на "Ролан Гарос" не успя да грабне титлата. 7. Дисциплиниран, съзнателен в тренировките, никога не е влизал в конфликт със съдии или съперници. Издигането нивото на съвременния мъжки тенис на съвсем ново качествено стъпало се дължи много на великото съперничество на Пийт Сампрас и Андре Агаси и образцовите мачове, които те направиха на всички големи турнири. "Нашите мачове бяха и най-доброто в кариерата ни, което сме показвали, и голямо шоу за зрителите - спомня си Пийт. Агаси бе тенисистът, който ме предизвикваше и амбицираше. Ние излизахме на корта като боксьори от тежка категория за световната титла." Агаси допълва: "Перфектната му игра "сервис-воле" обезсмисляше съпротивата от другата страна. "Уимбълдън" бе неговият дом. Когато играеше най-добрия си тенис, никой не можеше да му е равностоен."

 Мария Шарапова

Име: Мария Юриева Шарапова Години:19 Рождена дата: 19 Април 1987 Местораждане: Ниаган, Русия, Сибир Местожителство: Бредентон, Флорида, САЩ Националност: Рускиня Родители: Юри и Елена Височина: 188 см. Тегло: 59 кг. Цвят на косата: Руса Цвят на очите: Зелени Треньор: Юри Шарапов Дрехи: Nike Ракета: Prince Рекламни договори: Nike, Speedminton, Motorola, Parlux Fragrances, Canon, TAG Heuer, Honda Japan, Colgate-Palmolive, Land Rover, Lady Speed stick, Pepsi, Microsoft, Prince. Рекламно лице на Wimbledon. Титлите на Маша: Indian Wells; 2005 - Tokyo [Pan Pacific], Doha, Birmingham; 2004 - Wimbledon, Season-Ending Championships, Birmingham, Seoul, Tokyo [Japan Open]; 2003 - Tokyo [Japan Open], Quebec City, ITF/Sea Island, GA-USA; 2002 - ITF/Gunma-JPN, ITF/Vancouver-CAN, ITF/Peachtree City, GA-USA.  Може би за Мария Шарапова всичко започна на "Ол Ингланд Клъб" в Лондон, но може да завърши в Холивуд. Преди две години тя бе просто част от руската революция, чието присъствие в женския тенис се увеличава с бясна скорост. Но нейната "руса" амбиция и поразяващ форхенд се преместиха в светлината на прожекторите. Сега тя е четвърта в годишната класация на FHM за най-секси жена на планетата, четири места по-напред от Анна Курникова. На промоцията на последната колекция бански на "Спортс Илюстрейтид" позира между Рейчъл Хънтър и Даниела Пестова. За нетренирано око би било трудно да разбере коя от трите не е супермодел. Според запознати Шарапова обмисля участие като гост в сериала "Отчаяни съпруги", което е любимото й телевизионно предаване. Възходът на Шарапова от талантлива тийнейджърка с най-силното викане в тениса до суперзвезда бе толкова вихрен, че има притеснения дали не е прекалено много, прекалено скоро за нея. Тя често е притеснявана от думата с "В" - не е blond (блондинка) или beautiful (красива), а burnout (изразходване, прегаряне). "Хората питат за дали случващото се може да ми дойде в повече, дали може да прегоря, но това не е проблем, отговаря Мария. – Чувствам се свежа като маргаритка. Ако видите да излиза пушек от мен, кажете ми.” Шарапова отпразнува 19-ия си рожден ден по-рано тази година с купон, за който повечето тийнейджъри биха мечтали. С инкрустирания с диаманти часовник TAG Heuer, персонализирания мобилен телефон Motorola и редица други рекламни договори, тя е момиче, което няма какво повече да иска. Освен, може би, индивидуалност. Някои твърдят, че Мария се държи високомерно и арогантно, а поведението на баща й Юри допринася малко, за да печели приятелки сред рускините в женския тенис. Тя обаче настоява, че тези критики не я притесняват. “Няма какво да доказвам, заявява рускинята. – Бях номер 1 на 17, спечелих първата си титла от Големия шлем на 17 и го направих по моя начин.”  За да демонстрира независимостта си, Шарапова отказва постоянните покани на Руската тенис федерация да играе в тима за “Фед Къп”, вбесявайки тези, които твърдят, че след 12 години под слънцето на Флорида, тя е забравила от къде е тръгнала. Нейното мнение е различно: “Горда съм, че съм рускиня. Прибрах се вкъщи за Купата на Кремъл миналата година и посрещането беше невероятно. Никога не се бях чувствала толкова добре приета и толкова обичана. Хората казват, че не се разбирам с другите рускини в женския тенис, но това са глупости. Мария Кириленко е една от най-добрите ми приятелки. Казвам “здрасти” и съм приятелски настроена към всички останали момичета, но повечето от тях са доста по-големи от мен. Не ги познавах, когато растях и това прави нещата по-трудни”. Шарапова е приела образа си на звезда и няма проблеми със светлината на прожекторите. Остава да видим дали това ще се отрази на кариерата й като тенисистка.  Анди Родик     Име:Андрю Щефан Родик Роден:30 Август 1982 в Омаха Небраска Народност:Американец Местожителство:Остин САЩ Височина:187 см (6 фт. 2 инч.) Тегло:86 кг Професионалист от : 2000 година Играе с :Дясна ръка/Бекхенд 2 ръце   Андрю Щефан Родик, (роден на 30 август , 1982 в Oмаха, Небраска), по прякор Ей-Род, е професионален тенисист от Съединените американски щати и е бивш номер 1 в световната ранглиста при мъжете. Родик е най-добрия мъжки тенисист от САЩ и 5-ти във света в класацията на Асоциацията на професионалните тенисисти.Той се нарежда на 5-тата позиция след Роджър Федерер, Рафаел Надал, Давид Налбандиан и Иван Любичич.[2] Родик е известен със експлозивния си сервиз мощния си форхенд и невероятния си чар и характер извън корта.Той също държи и рекорда за най-бърз сервиз в световния професионален тенис.(155 м/ч / 250 км/ч) Андре Агаси   Андре Кърк Агаси е роден на 29 април 1970 г. в Лас Вегас, Невада. Американецът се засича с три поколения великолепни тенисисти. Въпреки че около него винаги е имало някой с по-големи успехи като Пийт Сампрас и Роджър Федерер, той винаги е бил любимец на публиката. Андре е един от най-обичаните играчи в историята, а мнозина го смятат и за най-великият. Агаси е един от петимата тенисисти, които са печелили четирите турнира от Големия шлем. Развива се като играч в академията на Ник Болетиери във Флорида и става професионалист през 1986 г. През 1990 г. той играе на финал на "Ролан Гарос" и US Open, където губи от Сампрас. Съперничеството между двамата американци се превръща в легендарно, след като до края на десетилетието те правят незабравими двубои и разпределя много титли помежду си. След като отказва да играе на "Уимбълдън" в първите си години като професионалист поради традициите и задължителното бяло облекло, Агаси прави големия си пробив именно в Лондон. През 1992 г. дългокосият бунтар побеждава в петсетова драма Горан Иванишевич на финала, като преди това се е справил с двама бивши шампиони - Борис Бекер и Джон Макенроу. Андре става един от малкото играчи, разчитащи на игра от дъното на корта, които триумфират на тревата в "Ол Ингланд Клъб". Две години по-късно Андре печели за първи път Откритото първенство на САЩ. В Ню Йорк побеждава германеца Михаел Щих на финала. В началото на следващия сезон той триумфира и на Australian Open след успех в четири сета над Сампрас, а през април вече е номер 1 в света. Той е лидер в световната ранглиста до ноември и постига серия от 26 поредни победи, която завършва със загуба от Сампрас на финала на US Open. Следват нова титла от Откритото първенство и олимпийска титла през 1996 г. След тежък период за Агаси, в който той се отдава на купони и жени и се смъква до номер 122 в ранглистата, през 1998 г. той се завръща с нов облик и нови амбиции. Обръснат гола глава, той се подлага на тежка финтес програма, която е в основата на отличната му форма през следващите години. От 1990 г. с подготовката му се занимава Джил Рейес, който е един от най-близките му приятели. Следващия сезон влиза в историята на тениса като петият играч, печелил всички турнири от Големия шлем. Той триумфира на "Ролан Гарос" след драматичен и незабравим финал срещу Андрей Медведев, който обръща от 0:2 сета. Андре обаче е единственият в историята, който има титли от всички състезания от Големия шлем, когато четирите са на различни настилки. Агаси става първият след Род Лейвър (1969 г.), който игра на четири поредни финала от Големия шлем, след като прави това в Австралия през 2000 г. В Мелбърн той печели шестата си титла от най-престижната верига, а следващата година повтаря успеха си там, като прави това и през 2003 г., достигайки до трофей номер 8 от Големия шлем. През 2001 г. губи на четвъртфиналите на US Open от Пийт Сампрас в мач, определян като един от най-великите в историята на турнира. Следващият сезон двамата се срещат на финала в Ню Йорк. Сампрас отново печели и това се оказва последният му мач в професионалния тенис. Агаси разчита изцяло на играта от дъното на корта. Той е считан за тенисиста с най-добър ретур в историята. Американецът взима изключително рано топката, след докосването й с корта, с което често изненадва съперниците си. Може би единственият играч, който е имал трайно надмощие над Агаси, е Роджър Федерер. Швейцарецът прави това през последните години, когато на Андре вече му липсват нужната бързина и сила. Това обаче не му пречи да се представя отлично срещу всички останали. Статистика Роден на: 29 април 1970 г. Общо титли в кариерата - 60 Титли от Големия шлем ( 8 ) - Уимбълдън (1992), US Open (1994, 1999), Australian Open (1995, 2000, 2001, 2003), Ролан Гарос (1999) Финали от Големия шлем (7) - Ролан Гарос (1990, 1991), US Open (1990, 1995, 2002, 2005), Уимбълдън (1999) Титли от сериите Мастърс (17) - Маями (1990, 1995, 1996, 2001, 2002, 2003), Канада (1992, 1994, 1995), Париж (1994, 1999), Синсинати (1995, 1996, 2004), Индиън Уелс (2001), Рим (2002), Мадрид (2002) Титли на двойки (1) - Синсинати (1993) Номер 1 в световната ранглиста - (от 10 април 1995 - до 5 ноември 1995, от 20 януари 1996 до 11 февруари 1996, от 26 юли 1999 до 1 август 1999, от 13 септември 1999 до 10 септември 2000, от 28 април 2003 до 11 май 2003, от 16 юни 2003 до 7 септември 2003) Общо победи в кариерата - 864 Общо загуби в кариерата - 270 Спечелени пари от наградни фондове - 31 043 450 долара