Цар Петър е монарх, управлявал България от 927 до 969 г. Петър е вторият син на цар Симеон Велики. Петър се жени някъде в началото на 928 г. в Константинопол за внучката на император Роман Лакапин - Мария, която била прекръстена на Ирина (мир) в чест на дълбокия мир, който настъпил между двата народа. По силата на сключения договор Българската архиепископия е издигната в ранг на патриаршия. Тогавашният архиепископ на Дръстър (днес Силистра) - Дамян, става първият български патриарх. Първородният син на цар Петър от брака с Мария (Ирина) е цар Борис II. Те имат и още един син - Роман.

Петър не успява да се справи със запазването на обширната държава, която наследил от баща си. Около 931 г. сръбският владетел Чеслав избягял от Преслав и вдигнал въстание. Цар Петър трябвало да признае възстановяването на сръбската държава. Маджарите нахлували непрекъснато - 934 г., 943 г., 948 г. и 958 г. Петър не могъл да се справи с тях и се принудил да сключи мирен договор, който бил насочен срещу Византия.

През 967 и 969 г. в България нахлуват руските дружини на киевския княз Светослав*, подстрекаван от император Никифор Фока. През 969 г. те достигат до Велики Преслав. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар.

Петър управлява най-дълго в историята на Първото българско царство. По негово време по българските земи се разпространяват ереси, една от които е богомилството. Той отделя голямо внимание на българската църква и след смъртта си е канонизиран като светец.